<

p style=“text-align: right;“>You will realease your life Forgetting what’s forsaken the reason why You are alone again You will believe the lie Judging from what you’ve taken You breathe, alive You are alone again

<

p style=“text-align: right;“>From the heart of darkness You call to me Spirit raging on There is nothing I can do

For you are next to no one

Отново е сутрин, пак се събудих от кошмар. Този път си го спомням ясно и ще го опиша. Погледнат отстрани може би няма да е толкова кошмарен, но и най-обикновенните кошмари, сещате се за онези: „Вие бягате, някой ви гони“, но когато се събудим с чувство на обреченост са ужасно реални.

Бях отново в София, нещо по работа, хванах един трамвай, но не бях сигурен къде отивам. Имах някакви бегли инструкций къде трябва да сляза, какво да направя. Беше тъмно и непознато. И за да бъда верен на себе си, бях успял в момента на качването да пръсна върху празните седалки на мотрисата всичко, което притежавам. Подрънкват си релсите, главата ми пълна с мисли за работа, но изведнъж малко преди да се затворят вратите на поредната спирка ме пронизва натрапчива мисъл: „Слизай веднага, ти не си за там, отиваш някъде където не трябва“.

Слязох! в бързината бях успял да взема само себе си, всички мой „ценни неща“ бяха останали в заминаващата мотриса. Намирах се на непозната спирка с непознати хора, минаващи безлично покрай мен. Чувствах несигурност, но все пак успях някак си да намеря пътя до квартирата, чак там успях да направя проверка какво съм забравил/загубил. Всички материални неща, кредитни и дебитни карти, кодовете за тях, документи… За ирония или за добро телефона се оказа в мен. Набрах я, тя беше някъде на купон, чуваше се радостна глъч. Опитах се да говоря и да и си споделя проблемите, но тя не ме чуваше. Беше там далеч, неразбираща защо се обаждам и какво ме вълнува… В същото време в разговора, който се опитвах да проведа се включи още един мъжки глас, преплитане. От онези гласове с консистенция на висококачествен зехтин: „Здравей мило, как си днес… Толкова ми липсваш… Целувам те… Кога ще имаш възможност да се видим…“. И отново Тя: „Ало не те чувам, момент ще изляза където имам обхват“ – приятен звук от разпадане на връзката и гласът на оператора: „Телефонът на абоната е изключен или извън обхват“… Бях я загубил, бях я забравил някъде по спирките, някъде докато пътувах за КЪДЕ?

Събуждане – било е само сън, всичко си е тук, с изключение на операторския глас в телефонната слушалка: „Телефонът на абоната е изключен или извън обхват…“

Натрапчива мисъл остана: „приятен“ – защо звукът от разпадането на връзката беше приятен ?!?

<

p style=“text-align: right;“>Две очи, А в тях една сълза… Едно сърце, А в него само пепел… Една любов, Превърната в тъга… Един живот, Сам себе си обрекъл…

<

p style=“text-align: right;“>Две очи, А в тях пустиня бяла… Едно сърце Разкъсано от рана… Една любов, Превърната в раздяла… Един живот – … и друго не остана

автор 

39. 2/2 (Лао Дзъ)

<

p style=“text-align: right;“>Небето, ако не е чисто, ще се сгромоляса. Земята, ако не е стабилна,  ще се разпадне. Духовете, ако не са будни, ще погинат. Неплодните долини ще опустеят. Неродените същества ще изчезнат. Недостойните големци ще загубят властта. Простолюдието е опора на знатните. Ниското е основа на високото. Големци и царе се жалват че са  самотни,  изоставени,  нещастни. Само защото не виждат в простолюдието опора. Това е лъжовен път. Ако разглобим колесницата, от нея какво ще остане? Не се смятай за безценен яспис. Бъди просто камък.

Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен. – Кърт Вонегът

От снощи нямам достъп до външния си диск… Тъжно, но се очакваше, проблема с дисковете е не дали ще се счупят, а кога ще се счупят. Този издържа около година, а аз имах глупоста да го пусна в RAID-0…

В момента търся решения как да си прехвърля личните снимки и останалата информация на друг диск и дали ще мога да му сложа два по-големи диска (този път задължително в RAID-1)…

Поне успях да намеря информация как  как се изваждат дисковете .

Днес си проверих състоянието на батерията и реших да си поръчам нова, намерих си една 5600mAh, но имам проблем с плащането. PayPal не можаха да ми вземат парички от кредитната карта, но получих SMS с информация за взети пари?!? След празниците ще мина през банката за да проверя какъв е проблема.