Този пост може би съдържа стряскаща информация.
Моля, не го четете, ако сте наплашени от първия, ако се страхувате от българската действителност в болниците или ако смятате, че това да се разказва за раждането и престоя в болницата са теми табу, които не трябва да се дискуртират.
Предупредени сте!
На Калояна, Катерина, Руди и Хриса
Сряда, 10 часа е. В 38 седмица съм. Пътуваме към частния кабинет на д-р Скочев, за да определи имам ли разкритие, а аз си представям дебелите му пръсти и съм почти сигурна, че прегледът ще боли.
Както и всички останали лекари, той отново не ме помни. Махам с ръка на това и започвам пак да обяснявам за чувствителната ми матка, закъснялата ми овулация и плаващата дата на термина.
Той е спокоен, улегнал над 50 годишен господин с чудесно чувство за хумор, което установявам по-късно в родилна зала. Бърка технично и ми съобщава лаконично: (още…)
Пангасиус е вид бяла риба, днес я купих от кварталното магазинче, докато ходих да купя вода. Поради авария 32 часа от ВИК-Варна ни държаха на сухо, но да се върнем на рибата…
Отдавна не съм публикувал снимки… Ето едно сладоледче от сладкарничка в Хамбург. Всъщност липсата на снимки се дължеше, че упорито отказвах да ползвам wordpress от Firefox. За съжаление само от този browser работи image модула на wordpress редактора. Safari си трае и нищо не свършва, когато искам да публикувам снимка.
There is a theory which states that if ever anyone discovers exactly
what the Universe is for and why it is here, it will instantly
disappear and be replaced by something even more bizarre and inexplicable.
There is another theory which states that this has already happened.
– Douglas Adams, „The Restaurant at the End of the Universe“
<
p style=“text-align: right;“>You will realease your life Forgetting what’s forsaken the reason why You are alone again You will believe the lie Judging from what you’ve taken You breathe, alive You are alone again
<
p style=“text-align: right;“>From the heart of darkness You call to me Spirit raging on There is nothing I can do
For you are next to no one
Отново е сутрин, пак се събудих от кошмар. Този път си го спомням ясно и ще го опиша. Погледнат отстрани може би няма да е толкова кошмарен, но и най-обикновенните кошмари, сещате се за онези: „Вие бягате, някой ви гони“, но когато се събудим с чувство на обреченост са ужасно реални.
Бях отново в София, нещо по работа, хванах един трамвай, но не бях сигурен къде отивам. Имах някакви бегли инструкций къде трябва да сляза, какво да направя. Беше тъмно и непознато. И за да бъда верен на себе си, бях успял в момента на качването да пръсна върху празните седалки на мотрисата всичко, което притежавам. Подрънкват си релсите, главата ми пълна с мисли за работа, но изведнъж малко преди да се затворят вратите на поредната спирка ме пронизва натрапчива мисъл: „Слизай веднага, ти не си за там, отиваш някъде където не трябва“.
Слязох! в бързината бях успял да взема само себе си, всички мой „ценни неща“ бяха останали в заминаващата мотриса. Намирах се на непозната спирка с непознати хора, минаващи безлично покрай мен. Чувствах несигурност, но все пак успях някак си да намеря пътя до квартирата, чак там успях да направя проверка какво съм забравил/загубил. Всички материални неща, кредитни и дебитни карти, кодовете за тях, документи… За ирония или за добро телефона се оказа в мен. Набрах я, тя беше някъде на купон, чуваше се радостна глъч. Опитах се да говоря и да и си споделя проблемите, но тя не ме чуваше. Беше там далеч, неразбираща защо се обаждам и какво ме вълнува… В същото време в разговора, който се опитвах да проведа се включи още един мъжки глас, преплитане. От онези гласове с консистенция на висококачествен зехтин: „Здравей мило, как си днес… Толкова ми липсваш… Целувам те… Кога ще имаш възможност да се видим…“. И отново Тя: „Ало не те чувам, момент ще изляза където имам обхват“ – приятен звук от разпадане на връзката и гласът на оператора: „Телефонът на абоната е изключен или извън обхват“… Бях я загубил, бях я забравил някъде по спирките, някъде докато пътувах за КЪДЕ?
Събуждане – било е само сън, всичко си е тук, с изключение на операторския глас в телефонната слушалка: „Телефонът на абоната е изключен или извън обхват…“
Натрапчива мисъл остана: „приятен“ – защо звукът от разпадането на връзката беше приятен ?!?
Throw away The charade of your life Let the flame of my heart Burn away Your complacence tonight I command you to rise Wash away The decay of your life Feel the light of your eyes Find the way Through the darkness tonight Fearing no one
Do you really think I covet like you do?
Come, take me away Remove the fear from my eyes Feel the flame of my heart Burning away All conversation tonight Hearing no one
Am I precious to you now? Am I precious to you now?
Now rise Turn away From the shame of your life Feel the light from my eyes Offering Consolation tonight Fearing no one
Do you really think I want it like you do?
Come, take me away Remove the fear from my eyes Feel the flame of my heart Burning away All conversation tonight Hearing no one
Am I precious to you now? Am I precious to you now?
Fearing no one
Saviors of my soul
Am I precious to you now? Am I precious to you now?
Now, I cannot stop this Pure emotion Falling from my eyes You are vindicating Liberating Saviors of my soul
Now rise Throw away The charade of your life Let the flame of my heart Burn away Your complacence tonight Fearing no one
<
p style=“text-align: right;“>Две очи, А в тях една сълза… Едно сърце, А в него само пепел… Една любов, Превърната в тъга… Един живот, Сам себе си обрекъл…
<
p style=“text-align: right;“>Две очи, А в тях пустиня бяла… Едно сърце Разкъсано от рана… Една любов, Превърната в раздяла… Един живот – … и друго не остана