There is point beyond which even justice becomes unjust. Sophocles (496 BC-406 BC)

There is a theory which states that if ever anyone discovers exactly 

what the Universe is for and why it is here, it will instantly

disappear and be replaced by something even more bizarre and inexplicable.

There is another theory which states that this has already happened.

                – Douglas Adams, „The Restaurant at the End of the Universe“

<

p style=“text-align: right;“>You will realease your life Forgetting what’s forsaken the reason why You are alone again You will believe the lie Judging from what you’ve taken You breathe, alive You are alone again

<

p style=“text-align: right;“>From the heart of darkness You call to me Spirit raging on There is nothing I can do

For you are next to no one

Отново е сутрин, пак се събудих от кошмар. Този път си го спомням ясно и ще го опиша. Погледнат отстрани може би няма да е толкова кошмарен, но и най-обикновенните кошмари, сещате се за онези: „Вие бягате, някой ви гони“, но когато се събудим с чувство на обреченост са ужасно реални.

Бях отново в София, нещо по работа, хванах един трамвай, но не бях сигурен къде отивам. Имах някакви бегли инструкций къде трябва да сляза, какво да направя. Беше тъмно и непознато. И за да бъда верен на себе си, бях успял в момента на качването да пръсна върху празните седалки на мотрисата всичко, което притежавам. Подрънкват си релсите, главата ми пълна с мисли за работа, но изведнъж малко преди да се затворят вратите на поредната спирка ме пронизва натрапчива мисъл: „Слизай веднага, ти не си за там, отиваш някъде където не трябва“.

Слязох! в бързината бях успял да взема само себе си, всички мой „ценни неща“ бяха останали в заминаващата мотриса. Намирах се на непозната спирка с непознати хора, минаващи безлично покрай мен. Чувствах несигурност, но все пак успях някак си да намеря пътя до квартирата, чак там успях да направя проверка какво съм забравил/загубил. Всички материални неща, кредитни и дебитни карти, кодовете за тях, документи… За ирония или за добро телефона се оказа в мен. Набрах я, тя беше някъде на купон, чуваше се радостна глъч. Опитах се да говоря и да и си споделя проблемите, но тя не ме чуваше. Беше там далеч, неразбираща защо се обаждам и какво ме вълнува… В същото време в разговора, който се опитвах да проведа се включи още един мъжки глас, преплитане. От онези гласове с консистенция на висококачествен зехтин: „Здравей мило, как си днес… Толкова ми липсваш… Целувам те… Кога ще имаш възможност да се видим…“. И отново Тя: „Ало не те чувам, момент ще изляза където имам обхват“ – приятен звук от разпадане на връзката и гласът на оператора: „Телефонът на абоната е изключен или извън обхват“… Бях я загубил, бях я забравил някъде по спирките, някъде докато пътувах за КЪДЕ?

Събуждане – било е само сън, всичко си е тук, с изключение на операторския глас в телефонната слушалка: „Телефонът на абоната е изключен или извън обхват…“

Натрапчива мисъл остана: „приятен“ – защо звукът от разпадането на връзката беше приятен ?!?

<

p style=“text-align: right;“>Две очи, А в тях една сълза… Едно сърце, А в него само пепел… Една любов, Превърната в тъга… Един живот, Сам себе си обрекъл…

<

p style=“text-align: right;“>Две очи, А в тях пустиня бяла… Едно сърце Разкъсано от рана… Една любов, Превърната в раздяла… Един живот – … и друго не остана

автор 

39. 2/2 (Лао Дзъ)

<

p style=“text-align: right;“>Небето, ако не е чисто, ще се сгромоляса. Земята, ако не е стабилна,  ще се разпадне. Духовете, ако не са будни, ще погинат. Неплодните долини ще опустеят. Неродените същества ще изчезнат. Недостойните големци ще загубят властта. Простолюдието е опора на знатните. Ниското е основа на високото. Големци и царе се жалват че са  самотни,  изоставени,  нещастни. Само защото не виждат в простолюдието опора. Това е лъжовен път. Ако разглобим колесницата, от нея какво ще остане? Не се смятай за безценен яспис. Бъди просто камък.

Тази снимка е правена тази година – пролетта, днес я публикувах във Flickr. Предполагам заради непривичната гледка, доста им се хареса на потребителите там. В българските страници за публикуване на снимки едва ли някой щеше да обърне внимание .

Вчера се метнахме(ipdown, Аз, брат ми и drunky) с един ВАРБУРГ(да точно онези стари социалистически автомобили) и пристигнахме в Несебър. Там на стадионче разположено сред строежи хотелски(да им заседнат на всичките вложители-строители) се извисяваше сцена една и чакаше група известна. M-TEL отново бяха на висота, добре че по някакъв неизвестен начин успях да се свържа с хората, които ми бяха запазили билет. Малко по късно успяхме да си купим и втори с цена продажна от 50лв., но ни го дадоха за 35лв – чист късмет…

Успях да направя някой снимки, тук са по-успешните

Не, не това APO дето ми го пише на обектива , имам предвид APOCALYPTICA…

Какво: Дойдоха и посвириха

Къде: в центъра на Каварна

Как: ето така – сцената

Това лале успях да го хвана в градината, малко след като спря дъждеца. То е първото в новия раздел „Цветове„. Това е и единствената за сега снимка в Flickr.com

Сводка: При опит за влизане с взлом, нарушителя К. (котка от мъжки пол) се е заклещил на частично отворен прозорец. Поради това, че прозореца е от PVC дограма, извършителя не е успял да използва инструментите си(разбирай нокти), за да се измъкне невредим от ситуацията. В отчаяните си опити да се измъкне е успял да нанесе голямо разнообразие от щети: 1 брой счупена саксия (с последното цвете на хазяйката), повалил е един бик (от Испания), за щастие последния е от пластмаса и е успял да се измъкне жив, ароматизирал/маркирал е помещението и велосипеда намиращ се в подножието на този прозорец. Котарачът е останал в това положение около 45-60 минути и е заварен в доста безпомощно състояние със затруднено дишане и олекотена храносмилателна система, но все с достатъчно сили за да съдере и перфорира 1 чифт кожени работни ръкавици по време на спасителната акция.

Място на престъплението: Прозорец на помещение – кухня, разположен на 2.10 метра от groundzero. За сега не е уточнено как точно се е озовал в тази ситуация.

Възможности за проникване: 1. През покрива, но ъгъла за скок е неподходящ. 2. От земята, като е използвал близкото ремарке за помощ. Показания на собствениците: Снимките са от преди 15-20 минути. С Милена към 20:00 отидохме до Метро за да накупим разни продукти до края на месеца. След като се прибрахме, при влизането в кухнята чух нещо да мърда… Запалих лампата и сами виждате какво заварих. Потърпевшия е един от кварталните котараци, из двора се мотат десетина котки, но такова изпълнение до сега не сме имали. Снимките са направени максимално бързо с цел по-скорошното спасяване на виновника/жертва.

Още снимков материал може да намерите в галерията.

Това сладурче го хванах докато се разхождаше из морската градина във Варна.

• Галерия::Хора

Това не е моя снимка, още не съм толкова добър , а и ми липсва малко техника (обективи). Днес я намерих във форума на dpreview.com. Не мога да се въздържа и да не си я добавя в колекцията.

• Галерия::Разни

До преди малко си играх да снимам капчици… Тази зеленичката е една от сполучливите. Други резултати може да видите в галерията.